Тошко Йорданов: Трябва да си строим държавата наново

„Капитал“ разговаря с Тошко Йорданов в серията им от предизборни интервюта, като след събеседванията с Христо Иванов от „Демократична България“, както и с Мая Манолова от „Изправи се! Мутри вън!“, и в трите интервюта се очертаха няколко общи цели, пише изданието.

Тотална реформа в прокуратурата и съдебната система като цяло
Пълна промяна в службите, включително преназначаване на всички служители
Нов фокус за огромните парични потоци от ЕС, които ще влязат през идващите години

Всичко това обаче ще може да се случи само ако трите партии имат мнозинство в следващия парламент – нещо, което ще се реши на изборите в неделя.

Какво ще стане след изборите?

Не знам, но знам какво ми се иска да стане. Иска ми се да има достатъчно стабилно мнозинство на три от партиите. То е ясно кои. Махаме БСП, ДПС, ГЕРБ и онези там патриотични недоразумения и се надявам останалите да имат над 121 депутати, за да има по-спокойно и стабилно управление и да започнат реформите. Те всъщност не са реформи, а трябва да си строим държавата наново, толкова е забатачено. Трябва да се почне почти от нулата, като през 1989 г. Този служебен кабинет показа, че откъдето и да почнеш, няма да сбъркаш. И аз доскоро си мислех, че има някакви приоритети, които са по-важни от останалите, но се оказа че навсякъде е такъв батак, че откъдето и да почнеш, няма да е грешно. Със сигурност трябва да има спокойствие, трябва да има справедливост и възмездие, което означава съдебна реформа, стабилно правителство и конкретни мерки, които да водят до резултати.

Какво бихте сложили на масата за разговори с другите две партии?

РЕКЛАМАНе ми се отговаря на този въпрос поради простата причина, че винаги звучи като някакви предварителни пазарлъци. Общо взето, ние сме си наясно – те с нас и ние с тях. В миналия парламент, колкото и да беше кратък, тези въпроси бяха изчистени и за тях, и за нас. Сега зависи от конфигурацията след изборите. Някои ще имат по-голяма тежест, други по-малка. Така или иначе има доста общи неща, които ще бъдат направени и там няма нужда да се водят разговори, защото те са ясни. Пак казвам, ако хората излязат, гласуват и делегират доверие на тези три партии, тогава може конкретно да се занимаваме с всеки един проблем.

А защо не започнахте тези разговори преди изборите? Христо Иванов например казва, че в „Демократична България“ са притеснени от липсата на комуникация с „Има такъв народ“.

Защото в момента няма никакъв смисъл. Ние с вас може да седнем и да си поговорим двамата какво трябва да направим в държавата, но това няма да е валидно, защото не са минали изборите. Докато хората не кажат кой какво и как, другото е просто приказване. А и пак ще повторя, че има някои основни неща, за които има консенсус в тази част на обществото, в която сме ние. От другата страна на чертата, където са онези от статуквото, също има консенсус, че някои неща не трябва да станат.

Кои са тези неща, около които бихте могли да се обедините с останалите две партии?

Не говоря за обединение. Има ужасна нужда в обществото от промяна в съдебната система. Има ужасна нужда от вкарване на прокуратурата в работещ вид. Неслучайно казвам „в работещ“. Ето, ние с „Демократична България“ имаме разминаване на тема главния прокурор. Ние смятаме, че той трябва да се избира пряко от хората, а те имат друга представя за избора му. Но и ние, и те сме наясно, че в този вид прокуратурата не е добре да остане, защото е вредно за страната. Това е важно, иначе другото е въпрос на конфигурация на силите, на разговори, на закони. Знаете, че един закон не се прави за два часа. Има две четения, има поправки, има консултации, парламентарни групи. Не може някой да се изпъне и да каже, че ще направи всичко сам. Можеш да го направиш, но, ако имаш необходимия брой депутати. Ако нямаш, тогава или предлагаш и другите се съгласяват, или има някакви конструктивни разговори. Та затова казвам, че общият казус е зададен още от протестите.